Отново свързани:
културният сектор в извънредно положение

В края на март интервюирахме единадесет представители на независимия културен сектор в сферата на изкуствата и културния туризъм, за да проучим как извънредното положение засяга тяхната дейност и доходи, както и как те се справят с новото предизвикателство. Тук е представено обобщение от интервютата. Списък с интервюираните е представен по-долу.

Извънредно положение за културната дейност в България и по света

Разбираемо, всички интервюирани споделиха, че се е наложило да отложат планирани дейности като представления, туристически разходки и турнета. Някои от тях вече са отменили и ангажименти отвъд периода на извънредно положение – за месеците от втората половина на годината.

Към момента събития с пряко общуване са невъзможни, а очакванията за събития на живо в месеците след това са песимистични. Важни аспекти от социалния живот се съпровождат от културни услуги, които са един от основните източници на заетост и приходи за артисти от сферата на театъра и дейци, съчетаващи изкуството с образователна дейност. В условия на социална изолация е невъзможно организирането на семейни тържества, участието в които за един от интервюираните достига до 7 – 8 ангажимента на месец и съставлява значителна част от месечния приход. Допълнително затрудняващ фактор за артистите, работещи с деца, е затварянето на училища и детски градини. Пример за това са организации като „Забавна наука“, които провеждат образователни представления в училищата; и артисти като Алис Търнър, които преподават английски език или други знания на деца чрез куклен театър и импровизация.

Значим е негативният ефект на застой и в други културни и творчески индустрии, които наемат независими артисти. Такива са продукцията на аудио-визуално съдържание: кастинги и създаване и озвучаване на филмови продукции и реклами, които към момента също са с намален капацитет.

Ограничения и възможности

Много от творците отправят поглед към дигиталната среда в този период. Идеи като създаване на онлайн платформа за свързване на културното съдържание с публиката, познати още от „Споделена визия“ през 2017 г., се връщат в общото съзнаниеⁱ. Днес много артисти търсят възможност да започнат дейност, която дълго са обмисляли, но не са могли да осъществят по-рано. За други това е новa посока, която досега е изглеждала невъзможна.

Културните разходки из София, които предлага Виктор Топалов от „Бохемска София“, са пример за нов експеримент. Разходките са изначално свързани с физическото обхождане на града или части от него и трудно могат да бъдат преживени по същия ангажиращ начин в дигиталното пространство. Въпреки това, виртуалните разходки, които се случват посредством снимки и карти на града представени от Виктор, се оказват достатъчно привлекателни за дигиталните аудитории. Нещо повече, те привличат в пъти повече публика, но доходите са малки.

Възнаграждението за твореца и защитата на авторските права са предизвикателства често срещани от артистите, когато разпространяват съдържание в дигитална среда. В призив в социалните мрежи Константин Кучев, музикант, който редовно провежда виртуални концерти за деца, споделя, че публиката му, често надхвърляща 100 човека, не дарява: „На практика двама или трима от тези 150 даряват.“ⁱⁱ Липса на дарения отчитат и актьорите от куклен театър „Мале-мале“, които вече имат над 15 културни продукта под формата на кратки и дълги видеа, надхвърлящи 1500 гледания само във Facebook. „Бохемска София“ има вече проведени 4 виртуални разходки с публика от 50 – 60 човека всяка, като само 30 от всички са направили дарение (средно 13% от публиката).

Световната сцена отразява тази реалност. Докато много „звезди“ успяват да привлекат феновете си да платят, за да ги гледат онлайн, с цел благотворителностⁱⁱⁱ, когато става дума за заплащане на самото участие на артисти в дигиталната епоха, фактите са по-малко оптимистични. В статия на Vox артисти споделят, че участието им в онлайн фестивали към момента носи по-малко доходи, отколкото участия в турнетата, които са отложили^iv. В допълнение, платформите, използвани от артистите в момента: Facebook livestream, Instagram, TikTok, не са изначално планирани за осигуряване на доход от самия stream, което затруднява артистите в привличането на платежоспособна публика. Такива наблюдения споделят музиканти, насочили се към Twitch – платформа за streaming, която е ориентирана към продажби, в статия на The Verge^v. Дори и през тази платформа приходите представляват само малка част от онова, което творците биха спечелили от живи представления, но те се надяват, че времето работи в тяхна полза^vi.

Друго предизвикателство пред творците е необходимостта от нови умения за работа с и достъп до нужната качествена техника за представяне на изкуството им онлайн. Представителите на свободната сцена по-често нямат възможност да се свържат със свои колеги или да наемат техника за висококачествен видео материал в условия на изолация. Много от тях, като специалисти в изкуството „на живо“, осъзнават ограниченията си в работата със видео съдържание и потребност от нови умения във видео режисура, позициониране на субектите и развиване на сюжетна линия.

За творците, които разчитат на реакцията на публиката в хода на представлението и работят в екип с колеги на сцена, използването на дигиталното пространство е равнозначно на създаване на нов тип културно съдържание:

• Интеракция: ако в едно куклено представление досега актьорите са разчитали на реакцията на децата в публиката, за да решат следващата стъпка на героя си, към момента това е трудно постижимо за тях в предавано през дигитален канал представление. Стендъп комиците също виждат в публиката признаци дали определена "шега" (bit) работи в съответното представление, а опосредстваната комуникация премахва възможността за моменталната обратна връзка на смеха.
• Колективни произведения: за театрални постановки и други сценични форми предизвикателствата включват реална работа в екип в общо пространство. Гергана Димитрова, основател на "36 маймуни", споделя, че първоначално е бил обмислян вариант едно от техните представления да бъде представено с live stream. Това обаче се оказва невъзможно в момента, в който мерките на правителството забраняват изцяло работата на пространства за култура (не само с публики). Всички потенциални сцени, които биха могли да бъдат ползвани, стават недостъпни, а представянето на онлайн театрални представления в реално време – невъзможно, защото се изисква изпълнение в налично в момента сценично пространство с всички негови прилежащи средства като техника и реквизити.
• Творческият език се определя не само от специфичното пространство или от екипа, но и от канала на предаване. Импровизационният театър е пример за това. Някои импровизатори и организации в бранша използват дигиталното пространство, за да провеждат представления и обучения в група. И тук е нужен нов подход, защото физическият театър в импровизацията трудно може да бъде представен, когато актьорите са дистанцирани и в двуизмерна "гледка" към другия. Промяната в изразните средства, извежда на преден план говор и жестомимичен език, за сметка на употреба на цялото тяло и неговите възможности.

Ново съдържание

Освен live stream, много артисти залагат на създаването на различен тип съдържание и използват кратки видеа в YouTube или споделят записи от предишни представления. Важно е, че адаптирането на записи е временно решение и не бива да бъде приемано за стандарт за онлайн продукция, тъй като често качеството им е ниско и неподходящо за онлайн среда. Основна цел и полза тук е, че контакта с публиката продължава.

Дигиталното пространство и принудителното превръщане на аудиторията в "онлайн потребители" дава шанс творците да достигнат до повече публика, отколкото с едно представление на живо. Почти всички припознават тази рядка възможност да се представят пред нова публика, която не ги познава. Липсата на териториално ограничение също спомага за достигане до публиката, която може да бъде навсякъде, където са налични интернет и електричество. Стандартните разграничения на столица и провинция или на държава и свят са по-малко валидни от съображения като часови зони и езикови бариери. Познаване на различните видове потребители на култура в дигитална среда става ключово^vii.

Необходимостта от създаването на нов тип съдържание за онлайн пространство е не само предизвикателство, но и възможност за творците да открият нови за себе си форми, които в други условия може би нямаше да бъдат от интерес за тях. Някои от тях откриват и по-големи възможности за сътрудничество с колеги от други държави. Това твърдение е изключително вярно за артистите, занимаващи се с импровизационен театър и стендъп. Техните общности активно работят за поддържане на изкуството под формата на международна открита сцена, отваряйки в новите условия нови портали едни към други.

Ново бъдеще

Неизбежно на фокус са поставени и културните политики, които са пропуснали да предвидят в реална степен нуждите на творческия сектор в дигиталната епоха. Открива се нова възможност за преосмисляне на политиките към независимия културен сектор и към свободната сцена, които основно прекрачват рамките на комфорта и предоставят нестандартни решения.

В България бързо след обявяването на забрана за дейността на културните организации, представители на независимия сектор се обединиха в търсенето на решение за справяне с кризата и предлагането на мерки към правителството. Те разработиха предложения за краткосрочни и дългосрочни мерки в независимия културен сектор^viii и инициираха срещи с министъра на културата Боил Банов.

Мерките, реално предприети от Министерство на културата на България към момента разграничават между държавни и общински културни институти, от една страна, и независимия сектор, от друга:

• Държавните и общински културни институти ще получат финансиране за трудовите възнаграждения и осигуровките на всички работещи в тях за рамките на извънредното положение и до 6 месеца след неговото приключване.
• Независимите творци ще имат възможност за избор между кандидатстване за финансиране от 3 минимални работни заплати, ако отговарят на определени условия, и безлихвен кредит от 1500 лв. на месец, който могат да върнат на държавата в рамките на 10 години^ix. Няма информация за създаване на дългосрочен социален фонд.

В общински план, налице са насоки за работа в културния сектор, предприети от Столична община, в три аспекта:

• Гъвкавост спрямо проекти, одобрени по програма "Култура" и Календар на културните събития по отношение на времето и начина им на изпълнение – с възможност за отлагане и преминаване в онлайн формат;
• Програма "Солидарност в културата", която да подкрепи онлайн творчески проекти на независими творци в София през месеците май и юни на 2020 г.;
• Подкрепа за общинските театри^x.

Община Пловдив също предлага мерки за културния сектор:

• Подкрепа за онлайн проекти, реализирани до 31 юли 2020 г., на творци от Пловдив^xi.
• На обсъждане е поставено създаването на Кризисен фонд за подкрепа на независими артисти в Пловдив, който да даде безвъзмездна финансова помощ на артисти^xii.

В европейски план различни застъпнически групи като Culture Action Europe и European Writers' Council предлагат насоки за подпомагане на културния сектор в условията на криза и последствията от нея. Предложените мерки са насочени към гъвкавост в отчитането на вече одобрени проекти по програми като "Творческа Европа", както и финансови мерки специално насочени към културния сектор^xiii. В последствие към тях се присъединява и движението Culture 2030 Goal към ООН с обща позиция за включване на културния сектор като вътрешноприсъща част от бъдещето на общността^xiv.

Намеренията за реакция на институциите от Европейския съюз са обсъждани в множество срещи, включително между еврокомисаря за "Иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж" Мария Габриел и министрите на културата от страните членки.

В интервю от 21 април 2020 г. Сабине Ферхайен, председател на комисията по култура и образование към Европейския парламент споделя някои от предложените действия^xv.

• Мерки осигуряващи възнаграждение за труда на артисти и културни дейци в произведения предлагани в дигиталното пространство;
• Създаване на нови платформи за разпространението на културно съдържание;
• Борба за запазване нивото на европейско финансиране в културния сектор: макар културата и културните политики да са ресор на националните правителства на страните членки на Европейския съюз, когато става дума за културата като икономически фактор, тя трябва да бъде подкрепена от Европейския парламент;
• Необходимост от гъвкавост в предложените мерки за подкрепа на предприемачи и малки бизнеси, за да могат да бъдат включени в тях артисти и културни дейци. Необходимост от включване на културния и креативен сектор във фондовете за структурно развитие.

Какво ще бъде новото определение за уникално културно преживяване?

Следвайте ни и коментирайтe :)

Интервюирани:

Гергана Димитрова – режисьор, сценарист, основател на "36 Маймуни" независима творческа организация

Петя Боюкова – сценограф, творец от свободната сцена и преподавател в Художествена академия

Виктория Драганова – куратор и основател на "Swimming Pool", организатор на изложби, артистични резиденции, обучения. Инициатор на пътеводител: "Sofia Art Map", карта на местата за изкуство и култура в София.

Весела Деянова – ангажирана с хуманитарна дейност и основател на "Meeting Points", които провеждат срещи с цел междукултурен диалог и трансформация. Има опит в работата с мигранти, създаването на туристически маршрут, формат за междукултурни срещи "Споделена трапеза" и други проекти.

Рада Езекиева – културен мениджър, работещ в различни проекти и фестивали с Vox Populi, София Филм Фест, Софийски международен литературен фестивал, други.

Петромил Денев – актьор и режисьор за куклен театър, уличен артист, сдружение Куклен театър "Мале-мале"

Коле Китанов – актьор за куклен театър, уличен артист, сдружение Куклен театър "Мале-мале"

Красимир Кирчев – актьор за куклен театър, уличен музикант, сдружение Куклен театър "Мале-мале" и "Забавна наука"

Доналд МикНеър (Donald McNair) – стендъп комик, актьор, занимава се също с импровизационен театър и дублаж

Алис Търнър (Alice Turner) – импровизационен театър, образование чрез изкуства White Rabbit School of English

Виктор Топалов – организатор на културни туристически разходки в София "Бохемска София" и "Семейна София"